Цар Самуил в световните медии: „български цар“, но с въпрос около останките

AFP, AP, Reuters и Al Jazeera признават Самуил като владетел на Българското царство. Но част от медиите остават предпазливи дали костите са окончателно доказани, а темата излиза и в европейския спор за културно наследство.

Пренасянето на останките, свързвани с цар Самуил, от Гърция в България предизвика силен международен интерес. Държавната церемония в София влезе в емисиите на големи агенции и медии. В отразяването се очертават две ясни линии. Самуил почти навсякъде е представен като български цар. Но по темата за самите останки често има внимателна уговорка.

Румен Радев, вече бивш президент и настоящ министър-председател на България, присъства на церемонията в София. Събитието получи и допълнителен заряд. То бе използвано като пример за културна дипломация между София и Атина.

Големите агенции: Самуил е български цар

Франс прес публикува материал със заглавие, че „българският цар Самуил“ се връща „у дома“ след 1000 години. Формулировката „у дома“ е поставена в кавички. Агенцията припомня войните на Самуил с Византия. Тя обаче използва предпазлив език за костите. Посочва, че те „може да са“ на средновековния владетел.

Associated Press също определя Самуил като български владетел и символ на националната идентичност. AP описва детайлно церемонията в София. Включени са военнотранспортният самолет C-27J „Спартан“, въздушният ескорт, салютите и шествието до базиликата „Света София“. Материалът е препечатан от редица големи издания. Сред тях има и американски, и гръцки медии.

Ройтерс разпространи снимки от церемонията. Агенцията нарича Самуил български цар. Останките са описани като идентифицирани като принадлежащи на владетеля.

„Връщане у дома“ с условности за костите

В международните текстове най-често спорът не е за Самуил. Той е за степента на сигурност при археологическата идентификация.

„Ал Джазира“ също поставя „завръщането у дома“ в кавички. Медията представя Самуил като символ на българската идентичност. Тя обръща внимание и на спора между България и Северна Македония. Каналът цитира и позиция на съвместната експертна комисия между София и Скопие. Според нея държавата на Самуил се определя от преобладаващата част от историческата наука като Българското царство.

„Дойче веле“ също го описва като владетел на Българското царство. Посочва и съвременните спорове за наследството му.

Гръцкият „То Вима“ е сред изданията с най-предпазлив език. То използва формулировката „останки, свързвани с цар Самуил“. Ирландската обществена медия RTÉ също уточнява в началото, че става дума за останки, за които се смята, че принадлежат на Самуил.

От Балканите към Европа: културна дипломация и Партенонът

Британският „Гардиън“ поставя темата в по-широк европейски контекст. Вестникът свързва събитието със споровете за връщане на културни ценности.

Повод за това дава позицията на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Той представя предаването на останките като пример за решаване на дългогодишни въпроси между две държави. Тази рамка естествено води до друга гръцка кауза. Атина настоява Великобритания да върне мраморите от Партенона, които са в Британския музей.

Какво показва международният прочит

Международните медии като цяло не оспорват историческата принадлежност на Самуил към Българското царство. Спорът със Северна Македония се представя предимно като съвременен спор за историческо наследство.

По-голямото колебание е около костите. Част от изданията избират формулировки като „смята се“, „идентифицирани като“ или „свързвани с“. Така се избягва категорично твърдение, че идентификацията е окончателно доказана.

Въпреки това, церемонията в София бе отчетена като ключов момент. Тя постави България в центъра на по-голям разговор. Разговор за памет, история и начина, по който държавите решават спорове за наследство.

Още новини в категория Светът