Бюджетът влиза в червено: остават 2 млрд. за пенсии, заплати и капиталови разходи

Икономистът доц. Щерьо Ножаров предупреждава за тесен фискален коридор през 2026 г., докато кабинетът готви закон за овладяване на инфлацията и се сблъсква с европейските бюджетни правила.

Новата власт постави като водещи задачи ръста на цените, инфлацията, дефицита и бюджета. Премиерът Радев обяви, че „Прогресивна България“ ще внесе законопроект за овладяване на инфлацията. Икономистът доц. Щерьо Ножаров обаче очерта по-твърда рамка. Той предупреди, че това са приоритети най-много до края на годината. Според него 2026 г. ще постави съвсем различни ограничения.

Ножаров подчерта, че България вече е обвързана с европейска фискална рамка. Миналата година е одобрен средносрочен фискален структурен план. Той е приет с решение на ЕС и е задължителен за страната. Планът следва два регламента и една директива. Те въвеждат нова фискална уредба, която влиза в сила сега.

Дълг и дефицит: сметките стават тесни

Според изчисленията на доц. Ножаров за погасяване на предходни дългове вече са отишли около 2,5 млн. лв. Той оценява рамката за цялата година на около 2 млрд. лв. Ако тези данни са точни, за нов нетен първичен дълг остават около 800 млн. лв. Това, по думите му, е ключов сигнал за ограничен ресурс.

Икономистът уточни, че няма лимит за изплащане на падежиращ дълг. Той е извън тези 800 млн. лв. Ограничението важи за ново поемане на нетен дълг.

За дефицита Ножаров посочи, че за годината той не е 3%, а 2,9%. Това се равнява на около 3,7 млрд. евро. До момента дефицитът е около 1,7 млрд. евро. Остават близо 2 млрд. евро в рамките на плана. Тези средства трябва да покрият няколко тежки пера. Сред тях са увеличението на пенсиите по швейцарското правило. Там влизат и възможни ръстове на заплатите в обществения сектор. Трябва да се финансират и капиталови разходи. Има и издръжка на ведомства.

Инфлацията: мерки в две посоки

По темата за цените Ножаров раздели инструментите на антиинфлационни и социални. Той предупреди, че социалният буфер е малък. Причината е ограничената фискална рамка. Като контекст той посочи, че бедността в България е около 21%.

Икономистът настоя, че инфлацията не е еднаква по произход. Има инфлация на търсенето и на предлагането. Затова мерките трябва да засягат и двете посоки. При инфлация на търсенето решението е по-консервативен бюджет. Така се ограничава паричната маса и натискът върху цените.

Заплати, кредити и ролята на БНБ

Синдикатите очакват поне 5% увеличение на заплатите в бюджетния сектор. Целта е компенсация за инфлацията. Ножаров обаче посочи риск. Такъв ръст може да надхвърли официалната инфлация за миналата година, която е 3,5%.

Той даде и актуални числа за тази година. На месечна база инфлацията е 6,1%. На годишна база тя е 4,5%. Миналата година средното увеличение в бюджетния сектор е било около 9%. Причината са автоматични механизми в сфери като образование и армия.

Ножаров предупреди, че индексацията на доходите вече е „изядена“ от началото на годината. Нови индексации биха могли да усилят инфлационния натиск. Той призова БНБ да използва макропруденциални инструменти. Целта е охлаждане на кредитирането.

По линия на предлагането икономистът акцентира върху веригите на доставки. Той настоя за облекчаване на доставките на дефицитни стоки. Ножаров добави, че ЕЦБ не вижда сценарий на хиперинфлация. Според него това е важно след влизане в Еврозоната. Тогава банкнотите са обезпечени от БВП на цялата Еврозона.

Още новини в категория България