БЪЛГАРИЯ

Бюджет 2027: кабинетът „Радев“ избира инвестиции в хората, социална стабилност и финансова отговорност

06 ноември 2026 преди 8 ч

Проектът за Бюджет 2027 очертава опит на кабинета „Радев“ да съчетае по-високи доходи, подкрепа за семействата и инвестиции в ключови обществени системи с необходимостта от по-строга финансова дисциплина. Заложените мерки показват стремеж към запазване на социалната ангажираност на държавата и насочване на публичния ресурс към области, които имат пряко значение за качеството на живот и икономическото развитие.

Тази задача обаче не започва от нулата. Новият бюджет трябва да отчете вече поети ангажименти, натрупани разходи и структурни слабости в публичните финанси. Затова наред с новите политики важен въпрос е доколко държавата ще успее да подобри планирането, отчетността и ефективността на публичните средства.

По-високи пенсии и доходи за работещите

Една от основните социални мерки в бюджета е предвиденото увеличение на пенсиите с около 8%. Окончателният размер ще бъде потвърден при приключването на бюджетната процедура, но заявената посока е запазване на покупателната способност на пенсионерите и подкрепа за доходите им на фона на продължаващия инфлационен натиск.

Предвижда се и увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера с около 5%. За педагогическите специалисти е заложено по-високо увеличение – около 7,5%, като очакваният финансов ефект е приблизително 171 млн. евро.

Тези мерки имат значение не само за доходите на заетите в публичния сектор, но и за способността на държавата да привлича и задържа квалифицирани кадри в образованието и останалите обществени услуги.

Повече подкрепа за семействата и децата

Семейната политика е сред направленията, в които се обсъжда разширяване на подкрепата. Сред предварително представените предложения са месечни помощи в размер на 30 евро за едно дете, 65 евро за две деца и 100 евро за три деца.

Предвижда се и увеличение на обезщетението за втората година от майчинството до около 450 евро. Обсъждат се по-високи еднократни помощи при раждане, както и допълнителна подкрепа за семействата, които отглеждат деца с увреждания.

Сред предложенията са и данъчни облекчения за разходи, свързани със спорт, образование, наука и изкуства. Целта е подкрепата за семействата да не се ограничава само до директните социални трансфери, а да насърчава и достъпа на децата до дейности, които подпомагат тяхното развитие.

Важно е да се отбележи, че част от тези параметри са на етап обсъждане и окончателното им прилагане ще зависи от приетите текстове на бюджета.

Здравеопазване: инвестиции в достъпност и качество

Здравеопазването е сред приоритетните сектори в проекта за бюджет. Предвижда се увеличение на средствата с около 500 млн. евро спрямо предходната година, като акцентът е върху подобряването на достъпа до медицинска помощ, условията за работа на специалистите и модернизирането на системата.

Сред стратегическите проекти остава изграждането на Националната детска болница. Предвидена е и подкрепа за младите лекари, включително чрез мерки, които да насърчат професионалната им реализация в България.

Наред с допълнителното финансиране важна задача остава по-добрият контрол върху разходването на средствата на Националната здравноосигурителна каса. Увеличаването на бюджета на системата трябва да бъде съпроводено с по-висока прозрачност, отчетност и измерим ефект върху качеството на услугите за пациентите.

Данъчна политика и приходи

Проектът запазва основните данъчни ставки, като същевременно предвижда промени, насочени към осигуряване на допълнителни приходи и по-справедливо разпределение на данъчната тежест.

Сред обсъжданите мерки е еднократно облагане с 33% на определени свръхпечалби, от което се очакват приходи в размер на около 800 млн. евро. Предвиждат се и промени в осигурителните прагове, акцизите и отделни данъчни режими.

Подходът цели да осигури ресурс за публичните политики, без да се променя цялостната структура на основното данъчно облагане. Ефектът от отделните мерки обаче ще зависи от окончателните законови текстове и от реалното им отражение върху приходите, инвестициите и стопанската активност.

Бизнесът и инвестициите като двигател на растежа

Бюджетът поставя акцент и върху създаването на условия за по-висока инвестиционна активност. Сред посочените направления са развитието на индустриални зони, изграждането на инфраструктура и подобряването на възможностите за присъединяване на нови производствени мощности към електропреносната мрежа.

Предвидена е подкрепа за научноизследователска и развойна дейност, както и за трансфера на технологии между научните организации и бизнеса. Това е важна предпоставка за преминаване към икономика с по-висока добавена стойност и по-добра конкурентоспособност.

Устойчивият икономически растеж изисква не само публични инвестиции, но и предвидима среда за частния сектор. Затова изпълнението на инфраструктурните проекти, административното облекчаване и по-бързите процедури за инвестиции ще бъдат също толкова важни, колкото и предвиденото финансиране.

Отбраната и сигурността – стратегически приоритет

Отбраната остава сред секторите с нарастващо значение в бюджетната рамка. Предвидените разходи са около 2,4% от БВП, като средствата са свързани с модернизацията на въоръжените сили и изпълнението на вече поети ангажименти.

Сред основните направления са придобиването и въвеждането в експлоатация на изтребителите F-16 Block 70, системите за противовъздушна отбрана IRIS-T SLM, модернизацията на военноморските сили и придобиването на нова бойна техника. Предвижда се и развитие на способностите за противодействие на безпилотни летателни апарати.

Тези инвестиции имат дългосрочен характер и са част от усилията за повишаване на отбранителните способности на страната и изпълнение на съюзническите ангажименти.

Оптимизация на публичните разходи

Наред с увеличаването на средствата за социални политики и ключови сектори, бюджетът предвижда и мерки за ограничаване на неефективните разходи.

Сред обсъжданите възможности е оптимизация на административния персонал, от която се очаква ефект от около 163 млн. евро. Предвидени са и промени в разходите на силовите ведомства с очакван ефект около 200 млн. евро.

Отделно се разглежда промяна в процедурите и контрола при освидетелстването на хората с увреждания. Очакваният финансов ефект от предвидените промени в системата на ТЕЛК е около 229 млн. евро.

Тези мерки ще имат реален смисъл, ако бъдат насочени към премахване на дублиращи се функции, подобряване на административните процеси и по-прецизно насочване на публичната подкрепа. Оптимизацията не трябва да означава механично съкращаване на услуги или ограничаване на правата на хората, които действително се нуждаят от тях.

Наследените задължения – защо бюджетът не може да бъде още по-социален

Един от най-съществените фактори, които ограничават възможностите за нови политики, са натрупаните през предходните години договорни и финансови ангажименти. Показателен пример за това са констатациите от одита на Сметната палата относно дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Одитът обхваща периода от януари 2020 г. до юни 2026 г. и установява, че АПИ е поела договорни ангажименти за над 18,24 млрд. лв. при разходна база от около 11,4 млрд. лв. за същия период.

Сред конкретните констатации са 1017 неодобрени сертификата за извършени дейности по текущ ремонт и поддръжка на стойност близо 1,2 млрд. лв. Одитът установява и несвоевременно отразени индексации за около 312,5 млн. лв., както и начислени лихви за приблизително 6,2 млн. лв.

При одита на годишния финансов отчет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2025 г. са направени счетоводни корекции за общо около 1,5 млрд. лв.

Част от сертификатите са останали неодобрени с години – включително документи от 2022, 2024 и 2025 г. Одобряването им е било обвързвано с наличието на финансиране, което е забавяло фактурирането и счетоводното отразяване на извършените дейности. Министерството на финансите определя тази практика като сериозно отклонение от принципа на текущото начисляване.

Одитът посочва и случаи на сключване на договори без осигурено финансиране, както и значително надхвърляне на прогнозните договорни стойности при възлагането и фактурирането на дейности. Сключени са 56 спогодби за индексация на обща стойност около 1,1 млрд. лв., от които към 30 юни 2026 г. са изплатени малко над 761 млн. лв. Забавянето на плащанията е довело до лихви, съдебни спорове и допълнителни разноски.

Особено съществена е констатацията на Сметната палата, че своевременното отчитане на задълженията би довело до превишаване на законовите ограничения за поемане на нови задължения за разходи през 2020, 2021, 2024 и 2025 г. Това показва, че проблемът не се изчерпва с размера на задълженията, а засяга и начина, по който те са планирани, одобрявани и отчитани.

Тези констатации очертават наследен проблем, чието финансово отражение трябва да бъде управлявано от настоящото правителство.

Наследените задължения поставят допълнително ограничение пред възможността държавата да разширява социалните програми и да финансира нови инвестиции. Затова прозрачността при отчитането и реалистичното планиране на договорните ангажименти са не просто счетоводни изисквания, а предпоставка за повече ресурс за гражданите и икономиката.

Финансовата дисциплина – най-важният тест пред кабинета

Проблемите в управлението на публичните средства не се ограничават до инфраструктурните договори. Данните за последните години показват трайно нарастване на постоянните разходи, което поставя под натиск възможността за финансиране на нови политики.

В коментар от днес, 5 ноември 2026 г., вицепремиерът Атанас Пеканов също поставя акцент върху структурните проблеми в публичните финанси, натрупани през периода 2020–2025 г. По данни, които той цитира от одитите на Сметната палата, разходите за персонал са нараснали със 114% между 2020 и 2025 г. – от 11,37 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв. Увеличението изпреварва ръста на данъчните приходи и икономическия растеж, а автоматичните механизми за повишаване на възнагражденията създават трайни ангажименти за бъдещите бюджети. Според Пеканов именно това налага по-внимателно планиране на постоянните разходи, така че държавата да може да запази социалната си политика, без да поставя под риск финансовата устойчивост.

Допълнително предизвикателство представлява нарастването на разходите за обслужване на държавния дълг. Те се увеличават от около 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,53 млрд. евро през 2025 г. Това означава, че все по-голям ресурс от бюджета се насочва към лихвени плащания, вместо към образование, здравеопазване, инфраструктура и други публични услуги.

През следващите десет години предстои и рефинансиране на стари дългови емисии за над 12 млрд. евро.

Съществен проблем остава и зависимостта на социалноосигурителната система от трансфери от държавния бюджет. Според данните, цитирани от Пеканов, разходите на държавното обществено осигуряване са нараснали с 91% – от 14,28 млрд. лв. до 27,28 млрд. лв. Приходите от осигурителни вноски покриват 54,9% от разходите спрямо 59,9% през 2020 г., а трансферът от държавния бюджет надхвърля 12 млрд. лв. годишно.

Пеканов обръща внимание и на инвестиционното планиране. По негови данни през 2024 г. прогнозните разходи по националната и общинската инвестиционна програма са надхвърлили с повече от 32% общия лимит за капиталови разходи. Посочва се и недостатъчно финансово обезпечаване на общинската програма през 2025 г.

Тези показатели очертават структурен проблем: постоянните разходи растат по-бързо от устойчивите приходи, а това стеснява пространството за нови политики и увеличава зависимостта от дългово финансиране.

Предизвикателството пред кабинета е да промени тази тенденция, без да прекъсва подкрепата за пенсионерите, семействата, работещите и публичните услуги. Това изисква по-добро бюджетно планиране, оценка на ефекта от всяка нова мярка и по-строг контрол върху изпълнението на разходите.

Макроикономическа рамка и държавен дълг

Макроикономическата прогноза, върху която е изграден проектът за Бюджет 2027, предвижда икономически растеж от 2,5% и средногодишна инфлация от около 4%.

Прогнозният размер на държавния дълг в края на 2027 г. е 47,1 млрд. евро. Този показател трябва да се разглежда заедно с разходите за обслужване на дълга и предстоящите падежи, тъй като цената на финансирането има пряко значение за възможностите на бюджета през следващите години.

Прогнозният бюджетен дефицит за 2027 г. е 4,3% от БВП. Това е важен параметър, който ще изисква внимателно изпълнение на приходната част, контрол върху разходите и готовност за своевременни корекции при отклонение от заложените прогнози.

Бюджетът като избор за бъдещето

Бюджет 2027 показва стремеж на кабинета „Радев“ да насочи публичните средства към по-високи доходи, подкрепа за семействата, по-достъпно здравеопазване, образование, инвестиции и сигурност. Това е важна заявка за социална ангажираност и за политика, която поставя хората и развитието на страната в центъра на бюджетните решения.

Успехът на тази политика обаче ще зависи от способността на правителството да управлява отговорно наследените ангажименти, да ограничава неефективните разходи и да гарантира, че новите мерки са финансово обезпечени. Именно съчетаването на социална подкрепа с прозрачност, добра отчетност и финансова дисциплина ще покаже дали бюджетът може да се превърне не само в план за една година, а в основа за по-устойчиво развитие на България.