Бюджет 2027: държавата планира 10% повече осигуровки и икономии от ТЕЛК, но без ясни реформи

Планът към ЕК предвижда по-висок максимален осигурителен доход и нов скок на минималните прагове, докато „оптимизацията“ в ТЕЛК носи по-голям ефект от тази в силовите ведомства.

България е изпратила до Европейската комисия първия си бюджетен план като страна в еврозоната. В документа за Бюджет 2027 се залага съществен ръст на приходите от социални осигуровки. Той идва не от промяна в процентите, а от вдигане на базата, върху която се плаща.

Паралелно с това кабинетът на премиера Румен Радев (бивш президент) записва икономии от ТЕЛК. Те са по-големи от планираното съкращаване на разходи в силовия сектор. В същото време планът остава пестелив откъм конкретни реформи. Формулировките са общи и трудно измерими.

10,4% повече от осигуровки: парите идват от по-високи прагове

В плана е заложено приходите от социални осигуровки да нараснат с 1,219 млрд. евро. Това е ръст от 10,4% през 2027 г. Осигурителните ставки се запазват. Увеличението идва от два основни хода.

Първо, максималният осигурителен доход ще стане 2400 евро от 1 януари. Сега той е 2300 евро от 1 август тази година. Само от тази промяна бюджетът очаква 265,1 млн. евро допълнителни приходи.

Второ, предвижда се ново увеличение на минималните осигурителни прагове. То следва вече направения скок това лято. От второто вдигане се очаква ефект от 196,7 млн. евро. В тази сума влиза и повишението на минималния осигурителен доход.

Минималните прагове са нива, под които осигуровките не могат да паднат. Това важи и при ниска заплата. Те са различни по сектори и позиции. Дълги години останаха близо до минималната заплата. На места дори падаха под нея. През лятото беше направено широко увеличение. То надхвърли 20% за част от дейностите.

ТЕЛК под натиск: планираните икономии надвишават тези в силовия сектор

В последните дни управляващите говорят за реформа в ТЕЛК. В бюджетния план тя е записана предпазливо. Формулировката е „оптимизация и подобряване на контрола на разходите“. Не е ясно какво точно ще се промени.

Въпреки това кабинетът прогнозира икономия от 228,7 млн. евро. Това на практика означава толкова по-малко разходи по линията на ТЕЛК. Или по-малко средства, които ще стигат до хората с решения.

На този фон оптимизацията в силовия сектор изглежда по-ограничена. От „оптимизиране на персонала“ в силовите първостепенни разпоредители се очаква ефект от 200,5 млн. евро намаление на разходите.

Пазарът на труда: слаб ръст, без план как да се върнат неактивните

Прогнозите за трудовия пазар са по-скоро мрачни. Очаква се ръстът на заетостта през 2027 г. да бъде само 0,2%. Безработицата се запазва на 3,4%.

Планът допуска, че повече хора ще бъдат привлечени от групата на неактивните. Допуска се и внос на работна сила от други държави. Липсват обаче конкретни мерки как ще се върнат трайно неучещите и неработещите. Това е проблем, който не се променя от години.

В документа е записано още, че растежът на минималната заплата ще се забави. Дори при по-висока минимална заплата от проекта за 660 евро, темпът пак ще е по-нисък. По старата формула минималната заплата би била 690 евро.

При очаквано забавяне на инфлацията това води и до по-слаб ръст на компенсацията на един нает. Прогнозата е 6,2% през 2027 г. Производителността на труда се очаква да расте с около 2,3%, близо до нивото от 2026 г.

В частта за социалната политика има и обещания за увеличения на някои компенсации. Споменато е и обезщетението за втората година на майчинството. Мярката остава спорна за част от експертите. България и без това е с най-дълъг отпуск за отглеждане на дете в ЕС.

Очакваното увеличение на пенсиите по швейцарското правило е около 8% от 1 юли. На този фон основният извод от плана е ясен. Държавата залага по-високи приходи и икономии на чувствителни места. Но не показва конкретна програма за реформи, която да подкрепи тези числа.

Още новини в категория България