Брюксел удря България с процедура за дефицит – само месеци след еврото

Европейската комисия очаква да включи София в процедура по прекомерен дефицит заради 3,5% дефицит през 2025 г. и прогнози за още по-голямо разширяване. Рискът: пазарно клеймо, по-скъпо финансиране и нов фронт между кабинета на Румен Радев и ЕС.

Европейската комисия се очаква да постави България под процедура по прекомерен дефицит още следващата седмица. Това идва само месеци след присъединяването към еврозоната през януари. Причината е дефицит от 3,5% за миналата година. Това надхвърля прага от 3% по фискалните правила на ЕС.

Процедурата се възприема като пазарен сигнал за повишен риск. Тя може да доведе до по-високи разходи по държавния дълг. Също и до по-строг мониторинг върху бюджетната политика. Решението рискува да изостри отношенията между правителството на премиера Румен Радев и Брюксел.

Защо Брюксел реагира сега

Фискалните правила на ЕС изискват дефицит под 3% и държавен дълг под 60% от БВП. България покриваше условията до миналата година. Тогава бюджетът беше натиснат от по-високи разходи за заплати и пенсии. Военните разходи също нараснаха. В същото време приходните цели не бяха изпълнени.

Според последната прогноза на Комисията дефицитът може да се увеличи. Очакването е 4,1% през следващата година. За 2027 г. прогнозата е 4,3%.

Радев коментира на заседание на кабинета, че „тази година дефицитът ще бъде още по-голям“. Той определи ситуацията като резултат от „тежко наследство“.

Какво означава процедурата по прекомерен дефицит

Процедурата не е автоматична санкция, но е рамка за натиск и корекция. Държавата трябва да представи план за връщане към правилата. Комисията следи изпълнението и може да изисква допълнителни мерки.

Десет други държави вече са под подобна процедура, включително Италия и Франция. Малта обаче се очаква да излезе от нея. Страната е свалила дефицита си до 2,2%.

Някои страни с прогнозен дефицит над 3% няма да попаднат в процедура тази година. Сред тях е Германия. Причината е клауза, която изключва част от разходите за отбрана.

Политическите рискове за кабинета

България влезе в еврозоната след години подготовка. Процесът преживя политически кризи и кампания срещу еврото. В текста се посочва, че в нея са участвали прокремълски политици.

Вътрешнополитическият натиск остава висок. Предишното правителство на Бойко Борисов беше свалено след протести. Причините включваха обвинения за корупция и лошо икономическо управление.

Радев дойде на власт с обещание за удар по корупцията. Той разполага с парламентарно мнозинство, но курсът му се разглежда като риск. За ключови реформи му е нужна подкрепа и от прозападни партии.

Асен Василев от ПП–ДБ определи предишната фискална практика като „абсолютно извън всякаква логика“. Той настоя дефицитът да се върне на 3% още през 2026 г. По думите му, ако това стане, процедурата може да бъде прекратена. Той добави, че тогава „няма да има последствия за България“.

Още новини в категория България