БНБ: Инфлацията идва отвътре – заплатите и потреблението натискат цените повече от еврото

Централната банка отчита траен натиск от вътрешното търсене и недостига на работна сила. Ефектът от превалутирането към евро е около 0,4 пункта, но рисковете за цените остават нагоре.

Инфлацията в България се движи предимно от вътрешни икономически фактори, а не от въвеждането на еврото. Това е основният извод от последната макроикономическа прогноза на Българската народна банка (БНБ) и от коментарите на члена на Управителния съвет Илия Лингорски.

Според анализа частното потребление ще остане ключов двигател на растежа и през следващите години. То се подкрепя от увеличение на реалния разполагаем доход и от ръст на възнагражденията. БНБ очаква темпът на увеличение на заплатите да се забавя постепенно. Въпреки това натискът върху цените ще остане.

Вътрешното търсене изпреварва външните фактори

Лингорски посочи, че от 2020 г. насам вътрешните фактори имат по-голям принос за промяната на ценовите равнища от външните. Под „вътрешни фактори“ БНБ включва най-вече връзката между ръста на възнагражденията и повишеното потребление.

По думите му частното потребление расте устойчиво от 2021 г. То се движи от доходите. Когато заплатите се повишават, разходите на домакинствата се увеличават. Това поддържа търсенето високо. А при ограничено предлагане цените по-лесно тръгват нагоре.

Заплати, недостиг на кадри и базисна инфлация

В прогнозата на БНБ се подчертава, че през 2026 г. базисната инфлация ще остане основният двигател на общата инфлация. Причината е комбинация от силно частно потребление, недостиг на работна сила и натиск върху работодателите да вдигат заплатите.

Този процес увеличава разходите за труд. След това те се прехвърлят върху крайните цени. Така вътрешният натиск се превръща в по-траен фактор за инфлация.

Лингорски добави, че доходите вероятно ще продължат да растат по-бързо от инфлацията. Той свърза това с икономическото сближаване с по-развитите европейски икономики. Ефектът е двоен. Домакинствата стават по-богати, но потреблението остава проинфлационна сила.

По данни, цитирани от него, приносът на частното потребление към БВП в България е бил близо 8% през миналата година. За сравнение, средно за еврозоната през последните шест години показателят е под 2%. Разликата подсказва по-силен вътрешен натиск върху цените у нас.

Еврото и външните шокове: реални, но с ограничен ефект

БНБ отчита и влияние на външни фактори. Основните са зависимостта от внос на енергийни ресурси и международни ценови шокове. Лингорски уточни, че те стават траен инфлационен натиск, когато попаднат в среда на силно вътрешно търсене и растящи доходи.

По темата за еврото той се позова на съвместно изследване на Европейската централна банка и БНБ. Според него ефектът от самото превалутиране върху инфлацията е около 0,4 процентни пункта. Това е измерим, но ограничен ефект спрямо вътрешните двигатели.

В прогнозата се казва още, че рисковете пред инфлацията остават насочени към по-силен ръст на цените. БНБ вижда заплахи от по-бързо прехвърляне на растящите разходи за труд към потребителските цени. Риск е и по-високо от очакваното увеличение на административно определяните цени.

Геополитическото напрежение и евентуално поскъпване на енергийните суровини също остават фактор. Те могат да ускорят инфлацията, ако съвпаднат със силно вътрешно търсене.

Последните данни на Евростат показват годишна инфлация от 5,3% в България през юни. Това е вторият най-висок показател в еврозоната след Литва с 5,5%. Средното равнище за валутния съюз е 2,8%.

Още новини в категория България