Бизнесът срещу „справедливите цени“: работодателите искат спирачка на новите правила срещу поскъпването

След първото четене в парламента тристранката обсъжда мерките за контрол на цените. Работодателите предупреждават за неясни понятия, риск за конкуренцията и обръщане на тежестта на доказване.

Работодателските организации влизат в Съвета за тристранно сътрудничество с ясна позиция. Те искат държавата да се откаже от въвеждането на „справедлива цена“ като законова категория. Настояват и забраната за „икономически необосновано“ увеличение на цените да бъде преработена. Според тях сегашният текст може да се тълкува твърде широко. Така почти всяко ценово движение ще изглежда подозрително.

Обсъждането идва в ключов момент. Промените в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията вече минаха на първо четене в Народното събрание. Целта на управляващите е овладяване на ръста на цените. Бизнесът обаче предупреждава, че мерките могат да създадат правна несигурност.

Два закона, един ефект: паралелен контрол над цените

Работодателските организации посочват, че двата законопроекта трябва да се разглеждат заедно. Причината е проста. Те въвеждат паралелни и частично припокриващи се режими. Това важи и за контрола на цените, и за търговското поведение.

В Закона за защита на потребителите се предлага забраната за „икономически необосновано“ увеличение на цените да действа още една година. Срокът се удължава до август 2027 г. Забраната беше въведена със закона за еврото.

Паралелно се въвежда и понятието „справедлива цена“. Вносителите от „Прогресивна България“ твърдят, че тя не е задължителна. По думите им тя е ориентир за потребителите. Предвижда се и ежедневна отчетност. Търговците трябва да подават ценова информация към КЗП до август 2027 г. Санкциите за неспазване на забраната за необосновано поскъпване се увеличават двойно.

„Сложни понятия без ясни граници“: критиката на БСК

От Българската стопанска камара предупреждават за резултата от промените. Според тях се създава сложна система от термини. Липсва достатъчна яснота за съдържанието им. Няма и ясни граници между отделните режими.

Камарата посочва и практичен проблем. За бизнеса може да остане неясно кое поведение е разрешено. Не е ясно и кое ще бъде санкционирано. Това според тях отваря риск от противоречиво прилагане.

Затова БСК настоява понятието „справедлива цена“ да отпадне изцяло от закона. Ако е нужен ориентир, държавата може да публикува индекси и статистика. Не трябва обаче да се стига до административно зададена „справедлива“ цена. Според работодателите такъв ориентир неизбежно ще влияе върху пазара.

Ежедневни отчети и „обърната тежест“ при проверките

Бизнесът иска да се ограничат и задълженията за ежедневно публикуване на ценова информация. Работодателите настояват за оценка на риска. Според тях такава публичност може да доведе до антиконкурентни ефекти. Това включва и възможност компаниите да следят конкурентите си твърде лесно.

Критики има и към промените в Закона за защита на конкуренцията. Там се разширява списъкът на забранените нелоялни практики. Въвеждат се и нови режими. Сред тях са защита от злоупотреба със „съвместно господстващо положение“, забрана за „прекомерно високи цени“ и критерии като „разумна норма на печалба“ и „обективни икономически причини“. Предвижда се и централен регистър за проследимост по веригата на доставки.

Работодателите искат по-прецизна дефиниция на „съвместно господстващо положение“. Те предупреждават, че сходно поведение при сходни условия не бива автоматично да води до подозрения за нарушение.

На първо четене организациите се противопоставиха и на друго. Това са текстовете, които на практика карат фирмите да доказват, че не са нарушители при проверки. Според БСК това е неправилен подход. Нарушението трябва да се доказва от компетентния орган. Не от проверяваните предприятия.

Още новини в категория България