Банките предупредиха: данък „свръхпечалба“ може да оскъпи дълга на България

Асоциацията на банките твърди, че новото облагане ще свие капацитета за покупки на ДЦК и ще вдигне цената на финансирането, докато кабинетът на премиера Румен Радев го защитава като временна мярка срещу дефицита.

Асоциацията на банките в България (АББ) предупреди, че въвеждането на данък „свръхпечалба“ върху банковия сектор може да доведе до по-скъпо финансиране за държавата. Според организацията мярката ще ограничи финансовия капацитет на банките. А това може косвено да повиши доходността, която инвеститорите ще искат по бъдещи емисии държавен дълг.

От банковия сектор подчертават, че са сред основните купувачи на български държавни ценни книжа. Те не заявяват, че ще поискат по-високи лихви. Но посочват риск от ефект върху цената на държавното финансиране.

Как банките свързват данъка с лихвите по държавния дълг

По данни на АББ към 31 юли 2026 г. банките държат дългови ценни книжа за 22.6 млрд. евро. Това са 18.8% от активите им. Според асоциацията трайният интерес към ДЦК е подпомагал бюджета при по-добри пазарни условия.

„Мерки, които ограничават финансовия капацитет на банките, могат косвено да повлияят върху способността им да инвестират в бъдещи емисии държавен дълг“, пише в позицията. АББ добавя, че допълнителният приход за бюджета може да бъде частично неутрализиран. Причината са по-високи разходи за обслужване на дълга. Възможен е и спад на приходи при по-слаба икономическа активност.

Само ден по-рано кабинетът изтегли нов дълг от 2.25 млрд. евро. Постигнатата доходност е в диапазона 4.2% – 5.3%. За годината мнозинството на „Прогресивна България“ прие бюджет с лимит за нов дълг от 10.1 млрд. евро.

„Тройно облагане“ и спорът за това има ли свръхпечалба

Банковата асоциация определя мярката като несправедлива. Според нея тя води до „тройно“ облагане. АББ посочва 10% корпоративен данък. Добавя и 5% глобален данък за най-големите групи. Към това идва и евентуално ново облагане от 33%.

Основната теза на сектора е, че последните резултати не са „свръхпечалба“. Според банките това е нормален ръст след пандемията. Те го обвързват и с почти 100% увеличение на активите за шест години. АББ твърди, че секторното вдигане на данъчната тежест нарушава принципи на правото на ЕС.

Асоциацията оспорва и избора на база за сравнение. Според нея, ако отправната година е 2019 г., а не 2020 г., картината е различна. При сравнение с 2019 г. печалбата преди данъци нараства от 0.94 млрд. евро до 2.15 млрд. евро през 2025 г. За същия период активите се увеличават от 58.39 млрд. до 116.08 млрд. евро. Това е ръст от 98.8%. Ценовото равнище също расте с 41.6%. Според АББ липсата на инфлационна корекция преувеличава реалния ръст.

Правителството: по-добре данък за секторите, отколкото по-високи данъци за хората

Вицепремиерът Атанас Пеканов защити данъка „свръхпечалба“ върху банки и други сектори. Той го представи като част от пакет за излизане от процедура по свръхдефицит. По думите му Европейската комисия е поставила България в такава процедура за първи път от над десет години.

Пеканов заяви, че алтернативите са по-неблагоприятни. Той посочи прогресивен данък върху доходите или по-висока корпоративна ставка. Правителството, ръководено от премиера Румен Радев, не предвижда тези мерки. Аргументът е обещание да не се вдигат данъците за гражданите.

Пеканов твърди, че подобни данъци вече се прилагат в Европа. Той даде пример с Испания. Според него там мярката не е довела до свиване на кредитирането. Той оспори и „катастрофичните сценарии“. Според него секторите са стабилни и добре капитализирани.

В текста се посочва, че според официални данни на БНБ основният нетен доход на банките у нас е от лихви, а не от такси. Отбелязва се и че публичната статистика на БНБ показва по-нисък ръст на печалбите от обявения от Министерството на финансите.

АББ предупреждава и за вторични ефекти. Сред тях са по-слаб инвестиционен климат и по-ниска предвидимост на данъчната среда. Това може да забави инвестиции в технологии и дигитализация. Според асоциацията така част от цената ще се прехвърли към бизнеса и домакинствата чрез по-неблагоприятни условия за финансови услуги.

Още новини в категория България