Атина затяга режима за дълговете и сваля цената на дизела: нов пакет срещу енергийната криза

Гърция удължава разсрочването до 120 вноски, въвежда по-строг контрол върху кредитните компании и увеличава субсидията за дизела, докато Балканите залагат на тавани, акцизи и компенсации.

Гърция разширява пакета си срещу високите енергийни цени. Целта е по-бърза защита на домакинствата и бизнеса. Правителството комбинира разсрочване на стари задължения, по-строги правила за компаниите с проблемни кредити и нови субсидии за горивата.

Премиерът Кириакос Мицотакис обяви, че мерките ще се преразглеждат на всеки две седмици. Причината е нестабилността на международните цени. Атина иска да реагира бързо, без да натоварва допълнително бюджета.

120 вноски за стари дългове и по-дълъг срок за кандидатстване

Една от ключовите промени е разширяването на схемата за разсрочване. Максималният срок се увеличава от 72 на 120 вноски. Мярката важи за задължения към данъчната администрация и осигурителните фондове.

Обхванати са дългове, натрупани до 31 декември 2024 г. Минималната месечна вноска е 30 евро. Кандидатстването ще бъде възможно до 30 юни 2027 г.

Хората и фирмите, които вече са в режим на 72 вноски, ще могат да преминат към новия. За тях е посочена лихва 5,84%. Така правителството опитва да намали натиска върху длъжниците. Паралелно цели да подобри събираемостта.

Строг контрол върху компаниите с проблемни кредити

Затягат се и правилата за компаниите, които управляват проблемни кредити. При нарушение на договорена схема за плащане тя може да бъде анулирана. Компанията може да бъде глобена с до 500 хил. евро.

Предвидено е и приспадане на пет вноски за длъжника по първоначалното споразумение. Въвеждат се задължителни срокове за преговори. Поставя се и таван от 15% за първоначалната вноска.

Има и нов срок за прозрачност. Ако длъжникът не получи пълна информация в рамките на 45 дни, лихвите ще бъдат замразявани. Мярката цели да намали злоупотреби и забавяния.

По-висока субсидия за дизела и цел за отоплителното гориво

Правителството увеличава субсидията за дизела. Тя става 15 евроцента на литър, вместо 10. Периодът е 1–15 октомври.

Атина очаква, че с отстъпките от рафинериите общото намаление ще достигне 20 евроцента на литър. Паралелно правителството цели цената на отоплителното гориво да остане под 1,75 евро за литър.

Мицотакис поставя темата и на европейско ниво. Гърция предлага държавите от ЕС да получат извънредна фискална гъвкавост. Това би дало повече пространство за национални мерки при ценови шокове.

Според гръцкото правителство досегашният пакет възлиза на около 1,21 млрд. евро. Новите решения ще се коригират според международните цени. Така Атина опитва да балансира между подкрепата и бюджетната дисциплина.

Балканите търсят различни решения за скъпите горива

По целия Балкански полуостров натискът от цените на горивата остава ключов риск. Държавите използват различни инструменти. Най-често това са ценови тавани, данъчни облекчения и целеви компенсации.

Сърбия разчита на директен контрол. Държавата периодично определя максимални цени за дизела и бензина. Ограничават се и търговските надценки. Земеделците получават дизел на преференциални условия.

Хърватия също въвежда тавани, но според локацията. По пътища и в населени места има максимални цени. По магистралите цените са по-свободни. Държавата периодично намалява акцизи и компенсира транспорта.

Румъния залага на данъчни механизми и подкрепа за групи. Прилагат се компенсации на акцизите. Транспортните компании и земеделците възстановяват част от акциза. За уязвимите домакинства има енергийни ваучери.

Северна Македония използва плаващ акциз. Ставката пада при определени ценови прагове на петрола. Регулаторът определя и максимални цени. Ограничават се маржовете на търговците.

В Албания специален държавен борд определя максимални цени. Той следи международните котировки за бензин, дизел и пропан-бутан. Правителството субсидира обществения транспорт. Фермерите получават дизел без акциз.

Черна гора намалява акциза при резки пикове. Намалението може да стигне 40–50%. В Босна и Херцеговина основната мярка е ограничение на търговските маржове. Решенията там се вземат на различни нива.

Общият модел в региона е ясен. Държавите се опитват да не допуснат шокът да се прехвърли изцяло върху домакинствата и бизнеса. Под натиск остават транспортът и производителите. А цената на горивата продължава да диктува политиките.

Още новини в категория Светът