29 септември 2026 Хасково, България
Търси

130 кг на човек отиват в кофата: ЕС губи храна за 132 млрд. евро годишно

29 септември 2026 преди 2 ч
130 кг на човек отиват в кофата: ЕС губи храна за 132 млрд. евро годишно

Eurostat отчита ръст на хранителните отпадъци през 2023 г., а ЕС вече въвежда задължителни цели за 2030 г. България е над средното ниво по последни данни.

130 килограма храна на човек годишно. Толкова хранителен отпадък се пада средно на един европеец. За целия ЕС това означава 58,2 млн. тона. Тенденцията не се обръща. През 2023 г. количеството дори расте с 0,7%.

По-неудобната част е къде се случва това. Повече от половината отпадък идва от домовете. Тоест от мястото, което би трябвало да е най-контролируемо.

Домът е основният източник на отпадък в ЕС

Домакинствата генерират 53% от хранителния отпадък в ЕС. Това са средно 69 кг на човек годишно. Следват останалите етапи по веригата.

Производството на храни и напитки добавя средно 24 кг на човек. Ресторантите и хранителните услуги генерират 14 кг. Първичното производство е с 12 кг. Търговията на дребно и едро добавя още 10 кг.

Тези числа показват едно ясно изместване. Най-големият проблем не е само във фабриките и магазините. Най-големият резерв за промяна е в навиците у дома.

132 млрд. евро годишно и 254 млн. тона CO₂ еквивалент

Загубите не са само морална тема. Те са директен икономически удар. Европейската комисия оценява стойността на хранителния отпадък на 132 млрд. евро годишно.

Това е само крайната цена на изхвърлената храна. Отделно остават ресурсите, които вече са похарчени. Включени са земя, вода и енергия. Включени са преработка, охлаждане, транспорт и съхранение.

Има и климатична сметка. Хранителният отпадък в ЕС се свързва с около 254 млн. тона CO₂ еквивалент. Това е приблизително 16% от емисиите на цялата хранителна система в Съюза.

Нови задължителни цели за 2030 г. и въпросът за България

На 29 септември е Международният ден за осведоменост за загубата и разхищението на храни. Тази година темата идва с ключова промяна. ЕС вече има правно обвързващи цели за 2030 г.

Държавите членки трябва да намалят с 30% на човек отпадъка от домакинства, ресторанти, хранителни услуги и търговия. Те трябва да намалят с 10% отпадъка от преработката и производството. Базата за сравнение е средното ниво за периода 2021–2023 г.

А къде е България в тази картина. Последните съпоставими данни са за 2022 г. Тогава у нас са отчетени близо 615 хил. тона хранителен отпадък. Това са около 95 кг на човек. Над 267 хил. тона идват от домакинствата.

За 2023 г. Eurostat няма данни за България. Затова липсва точна актуална сметка. Има обаче важен ориентир. През 2025 г. разходът за храна и безалкохолни напитки е средно 1877 евро на човек. Това са 29,1% от всички парични разходи на домакинствата.

Така храната, която стига до кофата, вече е платена. Платена е и с ресурси преди това. Платена е и с емисии.

Темата не свършва при контейнера. FAO насочва внимание към загубите още преди храната да стане отпадък. В глобален мащаб за производство на неизядена храна се използват около 1,4 млрд. хектара земя. Загубите и разхищението са свързани с около 10% от глобалните емисии.

Затова все повече инициативи се фокусират върху спасяване на годни продукти. Европейският климатичен пакт подкрепя практики за споделяне на храна. На 29 септември в Тарту, Естония, например ще се събира и приготвя храна, която иначе би била изхвърлена.

В България по темата работи и Светослава Симеонова. Тя е съосновател и изпълнителен директор на Foody. Тя е и посланик на Европейския климатичен пакт.

„Разхищението на храна е един от големите глобални проблеми, върху които всеки от нас може да има пряко въздействие. Именно от тази идея създадохме Foody. Това е платформа, насочена към ограничаването на хранителното разхищение. За времето, в което работим, чрез нея са спасени хиляди тонове храна. Но истинската промяна ще дойде, когато спасяването на храна престане да бъде изключение. Трябва да стане част от ежедневните ни навици“, казва Симеонова.

Четири години преди 2030 г. въпросът вече е друг. Не е дали Европа разхищава твърде много храна. Това е измерено. Вече има и задължителни цели.

Въпросът е дали 130-те килограма на човек най-после ще тръгнат надолу.

Още новини в категория Светът

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от Светът
↑